Лихвата и лихвеният процент съществуват и се проявяват на практика в няколко разновидности. Според това дали при нейното изчисляване лихвата се прибавя или не към сумата на заема, различаваме:
Проста лихва. Проста е лихвата, която се изчислява само върху заетата парична сума без натрупване. Тя е постоянна величина и не се прибавя към олихвяваната сума.
Сложна лихва. Сложна е лихвата, която се прибавя към първоначалната сума през всеки лихвен период и се олихвява заедно с нея през следващия лихвен период. По този начин се начислява лихва на самата лихва.
Според момента на начисляването и плащането на лихвата тя бива два вида:
Декурзивна лихва;
Антиципативна лихва.
Декурзивната лихва е тази, която се начислява и изплаща в края на лихвения период, т.е. след като сумата по заема е действително използвана. Антиципативната лихва се начислява и удържа предварително от заеманата сума, т.е. в началото на лихвения период. Поради това при еднакъв лихвен процент по заемите антиципативното олихвяване практически се извършва при реално по-висок лихвен процент, отколкото официално обявения. В сравнение с декурзивното олихвяване, антиципативното олихвяване води до заплащане на по-голяма сума като лихва.
Според характера на кредитната сделка лихвата бива:
• Влогова или депозитна лихва. Лихвата по влоговете и депозитите е тази, която влоговите и депозитните институции плащат на своите клиенти за привлечените и съхраняваните при тях пари и капитали. Тъй като в съвременната практика съществува голямо разнообразие от влогове и депозити, голямо е и разнообразието на лихвените проценти, които се прилагат в този случай. Обикновено лихвата по срочни влогове е значително по-висока от тази по безсрочните. Различни са лихвените проценти и при условните или специалните влогове. Като правило лихвата по влоговете и депозитите е значително по-ниска от лихвата по банковите кредити. Разликата формира част от дохода и печалбата на банките.
• Лихва по кредитите. Това е лихвата, която банковите клиенти – заемополучатели плащат на търговските банки за ползваните в заем средства и капитали. Голямото разнообразие от заеми, които търговските банки отпускат на своите клиенти, определя разнообразието от лихви по тези кредити.
Лихвата по кредитите се договаря между търговските банки и техните клиенти във всеки конкретен случай, обикновено като лихвен процент. Величината й зависи от следните фактори (елементи) на услугата:
– цената на ресурсите;
– административно-управленските разходи, свързани с кредита;
– печалбата и
– рисковата премия.
Освен това лихвените проценти от своя страна биват:
Сконтов процент. Сконтовият процент е отбивът, който се прави от номиналната стойност на една полица при нейното сконтиране или продажба (обикновено в банката), преди да е настъпил нейният падеж. Сконтото (дисконтът) може да се определи посредством следната формула:
където:
Ск е размерът на сконтото, или дисконтът;
К – стойността на търговската полица;
Р – пазарният лихвен процент по заемите за текущи нужди;
Д – дните от момента на сконтирането на полицата до падежа на кредитния документ.
Основен лихвен процент. Основен или централен лихвен процент е този, който се прилага от централната емисионна банка при кредитирането на търговските банки. Той е един от “инструментите” за провеждане на кредитната политика.
В зависимост от това, дали се отчита влиянието на инфлацията (степента на нарастването на стоковите цени) върху лихвения процент, се разграничават номинален и реален лихвен процент.
Номинален е този лихвен процент, по който е сключена съответната кредитна сделка.
Реалният лихвен процент се получава, след като номиналният лихвен процент се коригира с процента на инфлация. При особено високи темпове на инфлация може да възникне парадоксалната ситуация, при която, независимо от сравнително високия номинален процент, реалният лихвен процент може да е отрицателен.
Както вече споменахме, равнището на лихвения процент се намира в непосредствена зависимост от динамиката на цените, респективно от темпа на инфлацията. При условие че не се отчита темпът на обезценяване на парите, номиналният лихвен процент може да се окаже негоден за извършването на прецизни анализи и оценки. Затова се налага да се изчисли реалният лихвен процент, като се отчитат измененията в индекса на потребителските цени.
При установяване на реалния лихвен процент следователно е необходимо да се вземат под внимание: годишният темп на инфлация и номиналният лихвен процент. На тази основа реалният лихвен процент може да се изчисли по следния начин:
И така, анализа на икономическата природа на лихвата и нейната норма показва, че използването на тези важни регулатори никак не е лесно, още по-малко просто, както на някои им се струва. При тяхното използване трябва много дълбоко да се познават естествените граници на „МЯРАТА” на лихвата. Повишаването или намаляването на основния лихвен процент никога не трябва да „прекрачва” тези граници, за да не се стига до обратни на преследваните резултати.
