Общ поглед върху природата на лихватаЛихвата и нейната норма са най-често използваните и най-натоварените с очаквания икономически регулатори. Въпреки това не са един или два случаите, когато тяхното използване води до коренно противоположни на очакваните резултати. Очевидно една от най-важните причини за  неефективното използване на лихвата и на нейната норма, като икономически регулатори е свързано с недостатъчното познаване на тяхната икономическа природа от мениджърите.

Основната цел на настоящата научна статия е да се насочи вниманието на читателя към някои малко изследвани или забравени страни от природата лихвата и на нейната норма. Надяваме се осмислянето и по-детайлното опознаване на тези страни да повиши ефективността на икономическото регулиране и стопанското управление в бъдеще.

Наред с парите и кредита, лихвата е третата основна кате­гория, с коя­то парично-кредитната теория борави. Когато такава лихвата представлява абстрактно-теоретичен и логически израз на точно определени, характерни само за нея процеси, отно­шения и механизми. Всичко това е известно и не предизвиква никакви съмнения от теоретично естество. Освен това, извест­но е и че лих­вата е категория от по-нисък порядък в сравнение с парите и кредита. Това е така, защото тя, въпреки всичко казано по-горе, е категория “сателит” на кредита. Както Луната е спътник (сате­лит) на земята, така и лихвата  е постоянен спътник на кредита. Определено може да се каже, че без кредит няма и не може да съществува лихва, докато кредит без лихва макар и рядко се среща в стопанската практика.

Започвайки изучаването на лихвата, веднага трябва да ка­жем, че анализът на нейната същност е изключително сложен и тру­ден. Основните проблеми при този анализ възникват от обстоя­телството, че лихвата в съвременното стопанство има мно­жество най-различни (на пръв поглед) крайно противоречиви форми на външно проявление, което силно затрудня­ва изграж­дането на единна и цялостна представа за нея.

Така например, на повърхността на стопанския живот, в нашите първоначални представи лихвата се представя преди всичко като определена парична сума, която длъж­никът заплаща на своя кредитор за ползваните в заем средства и капитали. Тази парична сума може да се приеме като възнаграж­дение на креди­то­ра за това, че се е “въздържал” от потребление на временно сво­­бодните му парични средства или капитали и ги е предос­тавил в заем. В литературата има такива виждания за природата на лихвата, но те са твърде елементарни, за да бъдат верни, особено що се касае за цялостната й характеристика.

Освен това, тази парична сума (лихвата) съвсем очевидно е разход за заемополучателя, който той прави при погасяването на заема. Дори от счетоводна гледна точка тази сума се третира като разход на заемополучателя.

Безспорно е също така, че лихвата е и доход за кредитора-заемодател, който той получава в резултат на кредитната си дей­ност. Лихвата е една от четирите основни форми на доход (наред с печалбата, работната заплата и рентата), които са резултат от първичното и обект на т.нар. вторично разпределение на дохо­дите1.

Освен всичко това съвременната лихва е и цена. При това една от най-важните, да не кажем най-важната цена в усло­вията на съвременната икономика.

Лихвата е най-важната цена в съвременната икономика поради следните причини:

Първо, лихвата е цената на най-важните стоки в съвременното стопанство. Сред невъобразимо голямото многообразие от стоки и услуги в съвременната икономика има една стока, която е толкова важна и значима, че е дала своето или на обществото, на социалния строй, в който живеем. Това общество е отвратително по мнението на мнозина, но по-добро от него не е познато на хората, според великия британски политик от миналия век Уистън Чърчил. Това общество се нарича Капитализъм и името му идва  от думичката „Капитал”. Капиталът, както и всичко останало при капитализма е стока, т.е. нещо, което си има цена и постоянно е обект на покупко-продажби. Тази стока е толкова важна, че е дала името на строя, както вече отбелязахме, но и с нейното анализиране може да се разкрие детайлно икономическата му природа.

Второ, лихвата не само е цена на капитала, но влияе върху величината на цените на всички останали стоки и услуги. Това е така, защото при производството на всички стоки и услуги днес, в една или друга степен са инвестирали чужди средства и капитали, които обикновено се движат по кредитен път. Казано с други думи, днес всяко нормално производство или бизнес не могат да минат без кредит в една или друга форма. А там, където има кредит, там има и лихва и последната е част от разходите, т.е. елемент на цената.

И накрая, лихвата е един от най-важните и най-употребя­ваните в практиката на стопанското регулиране икономически лостове. Другояче не може и да бъде, щом като тя е разход, доход и цена, т.е. съдържа в себе си елементи на два от най-важните ико­номически регулатори и директно е свързана с доходите на по-голямата част от икономическите субекти, участващи в сто­пан­ските процеси. Да не говорим за стопанското управление…

Всичко казано дотук превръща лихвата в един от най-важните обекти, изучавани от икономическата наука и в частност от парично-кредитната теория. Нашето внимание по-нататък ще бъде насочено към още една страна от същността на лихвата, която я характеризира като цена на парите и паричните капитали, както и към закономерностите на нейното движение. Това са въпроси, които са от изключително значение не само за теорията, но и за финансовата практика.