Лихвата и нейната норма са най-често използваните и най-натоварените с очаквания икономически регулатори. Въпреки това не са един или два случаите, когато тяхното използване води до коренно противоположни на очакваните резултати. Очевидно една от най-важните причини за неефективното използване на лихвата и на нейната норма, като икономически регулатори е свързано с недостатъчното познаване на тяхната икономическа природа от мениджърите.
Основната цел на настоящата научна статия е да се насочи вниманието на читателя към някои малко изследвани или забравени страни от природата лихвата и на нейната норма. Надяваме се осмислянето и по-детайлното опознаване на тези страни да повиши ефективността на икономическото регулиране и стопанското управление в бъдеще.
Наред с парите и кредита, лихвата е третата основна категория, с която парично-кредитната теория борави. Когато такава лихвата представлява абстрактно-теоретичен и логически израз на точно определени, характерни само за нея процеси, отношения и механизми. Всичко това е известно и не предизвиква никакви съмнения от теоретично естество. Освен това, известно е и че лихвата е категория от по-нисък порядък в сравнение с парите и кредита. Това е така, защото тя, въпреки всичко казано по-горе, е категория “сателит” на кредита. Както Луната е спътник (сателит) на земята, така и лихвата е постоянен спътник на кредита. Определено може да се каже, че без кредит няма и не може да съществува лихва, докато кредит без лихва макар и рядко се среща в стопанската практика.
Започвайки изучаването на лихвата, веднага трябва да кажем, че анализът на нейната същност е изключително сложен и труден. Основните проблеми при този анализ възникват от обстоятелството, че лихвата в съвременното стопанство има множество най-различни (на пръв поглед) крайно противоречиви форми на външно проявление, което силно затруднява изграждането на единна и цялостна представа за нея.
Така например, на повърхността на стопанския живот, в нашите първоначални представи лихвата се представя преди всичко като определена парична сума, която длъжникът заплаща на своя кредитор за ползваните в заем средства и капитали. Тази парична сума може да се приеме като възнаграждение на кредитора за това, че се е “въздържал” от потребление на временно свободните му парични средства или капитали и ги е предоставил в заем. В литературата има такива виждания за природата на лихвата, но те са твърде елементарни, за да бъдат верни, особено що се касае за цялостната й характеристика.
Освен това, тази парична сума (лихвата) съвсем очевидно е разход за заемополучателя, който той прави при погасяването на заема. Дори от счетоводна гледна точка тази сума се третира като разход на заемополучателя.
Безспорно е също така, че лихвата е и доход за кредитора-заемодател, който той получава в резултат на кредитната си дейност. Лихвата е една от четирите основни форми на доход (наред с печалбата, работната заплата и рентата), които са резултат от първичното и обект на т.нар. вторично разпределение на доходите1.
Освен всичко това съвременната лихва е и цена. При това една от най-важните, да не кажем най-важната цена в условията на съвременната икономика.
Лихвата е най-важната цена в съвременната икономика поради следните причини:
Първо, лихвата е цената на най-важните стоки в съвременното стопанство. Сред невъобразимо голямото многообразие от стоки и услуги в съвременната икономика има една стока, която е толкова важна и значима, че е дала своето или на обществото, на социалния строй, в който живеем. Това общество е отвратително по мнението на мнозина, но по-добро от него не е познато на хората, според великия британски политик от миналия век – Уистън Чърчил. Това общество се нарича Капитализъм и името му идва от думичката „Капитал”. Капиталът, както и всичко останало при капитализма е стока, т.е. нещо, което си има цена и постоянно е обект на покупко-продажби. Тази стока е толкова важна, че е дала името на строя, както вече отбелязахме, но и с нейното анализиране може да се разкрие детайлно икономическата му природа.
Второ, лихвата не само е цена на капитала, но влияе върху величината на цените на всички останали стоки и услуги. Това е така, защото при производството на всички стоки и услуги днес, в една или друга степен са инвестирали чужди средства и капитали, които обикновено се движат по кредитен път. Казано с други думи, днес всяко нормално производство или бизнес не могат да минат без кредит в една или друга форма. А там, където има кредит, там има и лихва и последната е част от разходите, т.е. елемент на цената.
И накрая, лихвата е един от най-важните и най-употребяваните в практиката на стопанското регулиране икономически лостове. Другояче не може и да бъде, щом като тя е разход, доход и цена, т.е. съдържа в себе си елементи на два от най-важните икономически регулатори и директно е свързана с доходите на по-голямата част от икономическите субекти, участващи в стопанските процеси. Да не говорим за стопанското управление…
Всичко казано дотук превръща лихвата в един от най-важните обекти, изучавани от икономическата наука и в частност от парично-кредитната теория. Нашето внимание по-нататък ще бъде насочено към още една страна от същността на лихвата, която я характеризира като цена на парите и паричните капитали, както и към закономерностите на нейното движение. Това са въпроси, които са от изключително значение не само за теорията, но и за финансовата практика.
