Разглеждането на лихвата като цена на даваните в заем пари и капитали изисква да се даде отговор най-малкото на два съществени въпроса:
Първи въпрос: – Каква цена е лихвата?
Очевидно лихвата не е обикновена цена, защото съществено се отличава от другите цени в условията на пазарната икономика. По-правилно е тя да се разглежда като своеобразна и много особена цена. Това е така, защото тя е цена на своеобразен обект, на особена стока. Тя е цена, която се проявява при особена сделка. Лихвата е своеобразна цена на стойността или капитала, който се отчуждава за временно ползване, а не се продава.
Втори въпрос: – На какво е цена лихвата?
За разлика от обикновените цени на стоките и услугите тази цена съществено се отклонява от величината на стойността на стоката, давана в заем. Вярно е, че отклонението на цените от стойността на стоките не е нещо необичайно в съвременните условия, но тук отклонението почти винаги е много голямо. Така например лихвата на сто единици зает капитал (в зависимост от срока) се движи от 1 най-много до 10 единици. Тук отклонението на цената от стойността на “стоката” е крайно необичайно, то обикновено е в десетки пъти. Това не може да бъде обяснено задоволително с помощта на традиционните подходи и инструменти на икономическия анализ на цените. Ако си послужим с един от основните постулати на ценовата теория, че „цената е паричен израз на стойността на стоката” и го приложим към лихвата, се получава следният безсмислен израз: „Лихвата е паричен израз на дадените в заем пари и парични капитали”. Следователно, лихвата не е и не може да бъде паричен израз на стойността на стоките, чиято цена претендира да е.
Съвсем очевидно е, че лихвата не е паричен израз на стойността на даваните в заем стоки, пари или капитали. А и самата продажба тук е под формата на заемане на стоката за временно ползване. Всичко това изисква вниманието да се насочи не към стойността на заеманата стока, а към нейната потребителна стойност.
Потребителната стойност на даваните в заем капитали, независимо дали са в стокова или парична форма, най-общо се свежда до тяхната способност да носят доход на онзи, който ги използва по предназначение. Точно тази способност на заемните средства определя и тяхната потребителна стойност. Потребителната стойност на давания в заем капитал е величина, която е количествено съпоставима с лихвата. Тя е и един от основните фактори, от които зависи размерът на лихвата.
При определянето на лихвата като цена на даваните в заем капитали, трябва да се има предвид, че тя е паричен израз на тяхната способност да задоволяват определени потребности или да носят доход при ефективното им използване от заемателя. Особено важно е тук да се посочи и подчертае, че лихвата не е паричен израз на цялата, а само на част от потребителната стойност на заемния капитал.
В съвременните условия печалбата, която носи заетият капитал при използването му по предназначение, задължително се разделя на предприемачески доход и лихва. Съотношението между тези две съставки на дохода е предмет на договаряне между кредитор и длъжник (заемател) и заляга в договора за кредита. Това е и една от най-съществените разлики между съвременното банково дело и лихварството, характерно за Античността и Средновековието.
Подценяването от теорията до този момент на тази страна от измеренията на съвременната лихва има за резултат това, че някои “съвременни” банки си позволяват да договарят лихвени проценти, равни или по-високи от дори от нормата на рентабилност в кредитираните от тях производства и дейности, което превръща тези банки в “лихварски дружества” и пречи на развитието на бизнеса въобще. Пример тук може да се даде с кредитирането на земеделието у нас през последните години. Годишната норма на лихвата по заемите, отпускани от нашите банки на фирми от отрасъла, значително превишава средната норма на рентабилност в този отрасъл. Това е една от причините за състоянието на този отрасъл, от една страна, и за неиздължаването на голяма част от и без това оскъдните заеми в отрасъла – от друга.
Тази цена (лихвата) се плаща от заемателя (длъжника) винаги, независимо дали средствата, взети в заем, се използват производително или не. Дори тогава, когато заетите пари се използват за консумативни цели, заемополучателят дължи на своя кредитор определена лихва. Това е така поради обстоятелството, че за кредитора тези средства винаги са капитал.
По принцип лихвата е доход за заемодателя, за кредитора. Източник на лихвата, която длъжникът заплаща на своя кредитор за ползваните в заем капитали, е неговият собствен доход, независимо дали този доход е под формата на печалба, рента или работна заплата. Щом като е ползвал капитали в заем, заемополучателят трябва да задели част от своя доход под формата на лихва и да го предостави на своя кредитор.
Пряката връзка между лихвата и доходите на субектите, участници в кредитните сделки, я превръщат в един от най-важните икономически регулатори. Тя е средство, с помощта на което може да се въздейства върху материалните интереси на стопанските субекти и по такъв начин да се направляват косвено техните действия в една или друга посока.
