Проф. д-р Делчо Порязов за „Актуални проблеми на парично-кредитната теория и политика“ – част 22. Достойнства на труда.
Новите моменти, с които доц. д-р Емил Михайлов е набраздил своя труд, не са малко. Ще се опитам да ги обединя в няколко групи:
Първо. Рекомендациите към управляващите и съответните държавни институции да използуват паричните и кредитните „инструменти” за регулиране на българската икономика. Тези регулатори са представени в лицето на:
– Парично кредитните институции;
– Парично кредитния инструментариум и
– Обществената регламентация (стр. 103).
Предложените мерки са много и интересуващите се от тази проблематика могат да го намерят най-вече в заключителната част на страниците от 198 до 213-та. Но още в по-предните страници могат да се намерят значимите думи: Парично-кредитното регулиране може да се определи като целенасочено въздействие от страна на централната емисионна банка върху търговските банки и другите финансови посредници и направляване на тяхната дейност в унисон с обществените цели и интереси за стабилен икономически растеж и социален прогрес” (стр. 161).
Второ. Дефинираното значение на субективния фактор за управлението на парично-кредитната система. Тук аргументирано се посочва, че парите са най-важният икономически инструмент за мениджмънта на икономиката. Наравно с него са поставени усвоените и прилаганите знания в практиката от управляващите субекти. Саркастично, но точно звучат думите: „Вече не е достатъчно да е „наш човек”, без значение дали е слязъл от гората партизанин или „най-силно скачащ” на площад Батенберг новоизлюпен политик”. (стр. 32).
Трето. Теоретическите постановки за функционалната основа на парите. Тя „води до появата и развитието на финансовото и кредитното разпределение и преразпределение на стойността и капиталите в паричната форма. На тази функционална проява на парите възникват финансовите пазари: изгражда се и цялата финансово-кредитна система”. (стр. 46).
Четвърто. Изложената теза за дефицитното държавно финансиране на икономиката. Основателно се прави извода, че „то се превръща в практика в един от най-големите инфлационни проводници – дестабилизатори на финансовата система, предизвикващи финансови кризи и т.н. Обезпечението на банковите заеми с държавни ценни книжа и други финансови активи, в повечето случаи не е гаранция против горния извод”. (стр. 87).
Пето. Обоснованата визия за банковата система, като институализиран проводник на всички парично-кредитни отношения. „В банките и банковото дело парично кредитните отношения намират своята завършена обществена институционална форма на проявление. Нещо повече, имаме всички основания да кажем, че банките са най-съвършеното институционално творение в икономическата структура на капитализма”. (стр. 133).
Шесто. И най-после, адмирирам спонтанно изразената мисъл „в икономиката „няма нищо по-обществено от парите”. (стр. 135). Не съм срещал така кратко изразена същността на парите. Действително парите са най-общественото нещо в този свят.